В забранените текстове на новото време автор е народът, а дали думите са истина – не знаем!
СПОМЕНИ ОТ КУТИЯТА
БАНСКО
Много обичам Банско. Най-хубавите ми спомени, най-лудите ми години преминаха и през това курортче. Още от 2006/7/8/9 и така до 2014, мисля. Във всички механи ме знаеха, с ромските оркестри се разхождах из улиците, докато си избера покрив на някой хотел и там да посрещам изгрева и музикантите да ми тропат на барабанчета. Подвижен цирк си бях и душата ми летеше. Толкова бях дива, че сега, когато от години живея хелти, се чудя на мен ли са се случвали всички тези неща.
Беше готино, жал ме е за младите, които не могат да се отпуснат и да се забавляват от сърце. Много мислят кой ще ги види в Инстаграм-а, кой ще ги лайкне, имат ли “Баленсиага”.
Трябва да ви кажа, че като бях на 20/21 носех предимно “Диор”, “Шервино”, “Габана” и “Кавали”. И не съм парадирала, намирах го за нещо съвсем нормално. И никой не ме е канил на среща, защото съм била облечена така. Както и никой не ме е връщал от заведение, защото съм се спретнала с “Манго”, например. Не ни дремеше кой какво носи. Ама хич.
Защо сега живеете този безсмислен и тъп живот, почиващ на мисли кой ще ви купи пирона на “Картие”, който е в производство от поне 10 години, но вие сега чухте за него, наистина не разбирам? Аз дори не искам на снимка да го видя – в България той е като етикет на държанка, дубайска труженичка или женица на селски тарикат.
Защо се чекнете като кабаретни труженички пред кредитни милионери, които ви пълнят като великденско агне по тоалетните на бардаците срещу няколкомесечно каране на лизингово джипче?
Много грозно изглеждате, няма да ви лъжа.
Младостта е за да вършите щуротии, да се возите на скутери, да спите на каравана, да се целувате в палатки на изгрев слънце, да ви е пълно сърцето от любов, да плачете, когато гаджето не ви отговаря на съобщението, да си разменяте дрехите с приятелки. Объркали сте се, ако мислите, че трябва да пропилеете най-хубавите си години в търсене на богат мъж, който да ви гледа като му родите дете. Не сте гъзарки и с диамантите, които днес ще ви подарят, а утре ще си вземат и ще ги дадат на тази с повече силикон в циците…
Отдавна се старая да не съм толкова вулгарна, защото не ми е работа да съдя, но ме е яд на пропилените ви дни. Много ме е яд. Един ден горчиво ще съжалявате.
С Африка в сърцето: 100 $ месечно?
КОЙ ОБИЧА ВОДОРАСЛИ И КАК НЯКОЙ РАБОТИ ЗА 100 $ НА МЕСЕЦ, ЗА ДА БЪДЕШ ТИ КРАСИВА?
Никога не съм се замисляла откъде точно идват водораслите, които са все по-предпочитана съставка за различен вид дамска бяла козметика. Впечатлена от прилива и отлива, навлизам с бавни стъпки в океана. Води ме масаят Даниел – лъчезарно момче от сърцевината на Танзания – дошъл да изкара малко долари за помощ на семейството му. Майка му е починала преди 7 години, баща му има още три жени.
Държи ме за ръката и ме моли да вървя бавно “Поле, поле” или “Поли, поли”, защото нямам обувки, а по дъното има морски таралежи. Кара ме да спрем пред забити в пясъка колци и увити около тях водорасли. “Знаеш ли какво е това?” и къса част от растението, което е хлъзгава и гумено. Поклащам глава и Даниел започва да ми разяснява – как това са плантациите с водорасли. Местните жени избират да вършат тази невероятно тежка работа само при отлив, защото иначе могат да се набодат на опасна риба. Забиват колци в пясъка и нанизват водораслите на въжетата. Заплатата им е 100 долара на месец. Да, правилно прочетохте. Под изгарящото слънце и възможността да бъдат убодени от някой опасен воден обитател, занзибарките не получават повече от 180 лв. за 30 дни. А така тази ценна за козетичния бизнес суровина се оставя да расте в океана поне 45 дни, след което 5 дни подрежда отново на специални скелета на плажа за да се изсуши от жаркото слънце. Щом е готова – поема към Китай, Корея, Дания, Испания, Франция.
Занзибар е един от основните износители на водорасли, което осигурява препитание на местните жени, които нямат много опции какво да работят. Тези океански растения, които често плашат повечето бели дечица от луксозните ол-инклузив хотели, са изключително полезни, тъй като съдържат калций, мед, йод, протеини, фибри, витамини, особено витамин К и фолиева киселина, а в същото време са с ниско съдържание на калории и мазнини.
Криворазбраната бяла цивилизация
БЕЛИЯТ СВЯТ СРЕЩУ АФРИКА
ЧАСТ ПЪРВА
Аз съм бяла, идвам от Белия свят, в който има болница, интернет и най вече – има пари. Нали за това се бори всеки от нас – да намери по-добра работа, да си купи по-голяма къща, с по-луксозно обзавеждане, нова кола – но не само една, защото и жената, и детето трябва да имат и така до безкрай с желанията. Веднъж научили шума на парите, той се превръща в любимата ни нощна музика. Ако кажа, че аз се различавам, ще излъжа. Откакто се помня не знам какво е да нямаш, както и думата “Не”, “искам” винаги ми е била сред любимите. Невероятно лигла и глезла, която се мръщи, ако не получи нещо на момента и не се съгласява с всяка работа, защото смята себе си за изключителен професионалист.
Заминах за Африка, на кръста си носех чантичка YSL – последен модел и очила Cartier – двете заедно струват колкото къща в село в остров Занзибар, заедно със земята под нея. В такава постройка живеят повече от 5 човека – зависи от плодовитостта на жената. От първата минута на пристигането ми, започнах да се взирам в местните жители. В града всички бяха забързани – движението е обратно на нашето, били са британска колония и това им е останало като наследство. До един участиците на пътя свирят с клаксона, за да предупредят останалите и да не се ударят при задминаване. Пътят няма дупки. Ограничението е 60 км/ч. Полицията следи с камери, но всички знаят къде стоят. От двете страни на платната се виждат сергии с плодове, врати, дървени мебели, препарати, подправки, вода и какво ли още не. Мъжете играят шах с капачки, или просто си почиват, излегнало се на каменната си веранда, жените носят на главите си различни неща – от дърва до купи с плодове. Всички са облечени с шарени дрехи в ярки цветове. За кратко се излива тропически дъжд, който не спира живота им – всеки продължава да прави това, което и преди пороя. Децата тичат в калта и прахоляка – боси и с усмивка до ушите. Играят с топка пред къщите си или с някаква бутилка. Не може да видите телефони в ръката им – дълбоко се съмнявам, че африканчетата са зомбирани от Тик Ток и Ю Туб и изпадат в истерия, ако някой им вземе мобилното устройство, просто защото изобщо не знаят за съществуването им и глобализацията не им е отнела най-сладките години. При тях играта и контактът все още са реални. И щастието им е истинско – неподвластно от лукса, към който белите малчугани са така пристрастени – не по своя вина, разбира се. Може би това е и причината в африканския свят злобата и завистта сред малките да не съществува. Те няма от какво да се подразнят – просто всички нямат нищо. Освен свободата си. Нещо, което при нас отдавна не съществува. И ако в миналото афро-американците са били използвани за роби и специално за тях е измислен Островът на затворниците и робския пазар в центъра на Стоун Таун, Занзибар – то днес техните наследници виждат света така – “Аз избирам дали да не разполагам с времето си и да работя за някой за 150 долара на месец или да съм свободен и да се занимавам с туризъм и да изкарам колкото мога.”. Африканците разсъждават за своята печалба и препитание ден за ден. Смятат живота за дар, а смъртта за Божия воля. Тъй като 99 процента от местното население в Занзибар е мюсюлманско – голяма част от жените не работят – грижат се за дома, но някои от тях могат да си позволят помощница с отглеждането на децата – срещу 75 долара месечно.
Ако в нашия, Белия свят, всеки гледа само за своята изгода, в това така любопитно за мен общество, всички са задружни. Работят на групи – да речем – масаи, дошли от сърцевината на Танзания, за да подпомогнат семейството си като изкарат пари за още две крави, заедно със занзибарските жители. Продават гривни за по 5 долара на плажа, предлагат масажи, които прави жена, също дошла от страната, рекламират екскурзия до естествения аквариум с водните костенурки, която е със 70 процента по-ниска цена от предлаганата от европейските туристически агенции.
Африканците са усмихнати, щастливи и чисти хора – за тях е важно да са заедно със семействата си и да имат какво да сложат на трапезата си. Не приемат туристите за касичка, както един бял човек ми заяви в лично съобщение. И причината е много проста – ти плащаш за нещо местно – дали сувенир или услуга – един или пет долара. Цените са абсолютно символични, сравнени с тези, които даваш в Белия свят и получаваш кисел сервитьор или нацупена продавачка, проклинаща теб, че не се е омъжила за богаташ и й се налага да се бъхти.
Кокаиновите бебета срещу играещи си под дъжда с бутилка джин африканчета
ВТОРА ЧАСТ
Африканско бедно село. Жените са накацали като лястовички на токов кабел пред къщите си. Около тях танцува вихрушка прахоляк, не носят обувки, плодовете седят по земята, а бебета сучат съвсем необезпокоявани от глъчката на сергията до тях. Такова е, бедност и немотия. Посудата не се дезинфекцира, водата не се преварява, млякото понякога се пие директно от козата или кравата. Животът в Африка е дар, смъртта – Божия воля. И никой не оспорва това, доктор се намира трудно, листата от алоето, растящо в близост, са многофункционални.
Возейки се в бус към пет звездния хотел на брега на невероятно красивия Индийски океан, българските туристи гледат с погнуса местното африканско население, коментират, че “нашите у Филиповци” ( разбирай ромите ), живеят по-добре и са по-чисти. Може и да са прави – само пропускат една важна подробност. Африканското бебе никога няма да бъде наречено кокаиново такова. Да, някои ромски къщи изглеждат като царски палати, но вътре можеш да откриеш от хероин до най-чист кокаин, който ще стигне до краен столичен квартал и ще се озове в дамската чанта на уважавана телевизионерка за петъчния й купон. Белият прашец е неизменен аксесоар и за богаташът, който дори не се замисля какви увреждания може да причини на бъдещето си поколение или как някой ден ще забрани на дъщеря си да се друса, след като самият той се е докарвал до умопомрачително състояние.
Африканското дете в Занзибар дори не подозира за съществуването на дрогата, от която в България умират деца вече и на 15год. Спомняте си за китайския чай и билка – да, същите наркотици, които вашият син си поръчва през последния модел I phone 13, който му подарихте за Коледа.
