БЕЛИЯТ СВЯТ СРЕЩУ АФРИКА
ЧАСТ ПЪРВА
Аз съм бяла, идвам от Белия свят, в който има болница, интернет и най вече – има пари. Нали за това се бори всеки от нас – да намери по-добра работа, да си купи по-голяма къща, с по-луксозно обзавеждане, нова кола – но не само една, защото и жената, и детето трябва да имат и така до безкрай с желанията. Веднъж научили шума на парите, той се превръща в любимата ни нощна музика. Ако кажа, че аз се различавам, ще излъжа. Откакто се помня не знам какво е да нямаш, както и думата “Не”, “искам” винаги ми е била сред любимите. Невероятно лигла и глезла, която се мръщи, ако не получи нещо на момента и не се съгласява с всяка работа, защото смята себе си за изключителен професионалист.
Заминах за Африка, на кръста си носех чантичка YSL – последен модел и очила Cartier – двете заедно струват колкото къща в село в остров Занзибар, заедно със земята под нея. В такава постройка живеят повече от 5 човека – зависи от плодовитостта на жената. От първата минута на пристигането ми, започнах да се взирам в местните жители. В града всички бяха забързани – движението е обратно на нашето, били са британска колония и това им е останало като наследство. До един участиците на пътя свирят с клаксона, за да предупредят останалите и да не се ударят при задминаване. Пътят няма дупки. Ограничението е 60 км/ч. Полицията следи с камери, но всички знаят къде стоят. От двете страни на платната се виждат сергии с плодове, врати, дървени мебели, препарати, подправки, вода и какво ли още не. Мъжете играят шах с капачки, или просто си почиват, излегнало се на каменната си веранда, жените носят на главите си различни неща – от дърва до купи с плодове. Всички са облечени с шарени дрехи в ярки цветове. За кратко се излива тропически дъжд, който не спира живота им – всеки продължава да прави това, което и преди пороя. Децата тичат в калта и прахоляка – боси и с усмивка до ушите. Играят с топка пред къщите си или с някаква бутилка. Не може да видите телефони в ръката им – дълбоко се съмнявам, че африканчетата са зомбирани от Тик Ток и Ю Туб и изпадат в истерия, ако някой им вземе мобилното устройство, просто защото изобщо не знаят за съществуването им и глобализацията не им е отнела най-сладките години. При тях играта и контактът все още са реални. И щастието им е истинско – неподвластно от лукса, към който белите малчугани са така пристрастени – не по своя вина, разбира се. Може би това е и причината в африканския свят злобата и завистта сред малките да не съществува. Те няма от какво да се подразнят – просто всички нямат нищо. Освен свободата си. Нещо, което при нас отдавна не съществува. И ако в миналото афро-американците са били използвани за роби и специално за тях е измислен Островът на затворниците и робския пазар в центъра на Стоун Таун, Занзибар – то днес техните наследници виждат света така – “Аз избирам дали да не разполагам с времето си и да работя за някой за 150 долара на месец или да съм свободен и да се занимавам с туризъм и да изкарам колкото мога.”. Африканците разсъждават за своята печалба и препитание ден за ден. Смятат живота за дар, а смъртта за Божия воля. Тъй като 99 процента от местното население в Занзибар е мюсюлманско – голяма част от жените не работят – грижат се за дома, но някои от тях могат да си позволят помощница с отглеждането на децата – срещу 75 долара месечно.
Ако в нашия, Белия свят, всеки гледа само за своята изгода, в това така любопитно за мен общество, всички са задружни. Работят на групи – да речем – масаи, дошли от сърцевината на Танзания, за да подпомогнат семейството си като изкарат пари за още две крави, заедно със занзибарските жители. Продават гривни за по 5 долара на плажа, предлагат масажи, които прави жена, също дошла от страната, рекламират екскурзия до естествения аквариум с водните костенурки, която е със 70 процента по-ниска цена от предлаганата от европейските туристически агенции.
Африканците са усмихнати, щастливи и чисти хора – за тях е важно да са заедно със семействата си и да имат какво да сложат на трапезата си. Не приемат туристите за касичка, както един бял човек ми заяви в лично съобщение. И причината е много проста – ти плащаш за нещо местно – дали сувенир или услуга – един или пет долара. Цените са абсолютно символични, сравнени с тези, които даваш в Белия свят и получаваш кисел сервитьор или нацупена продавачка, проклинаща теб, че не се е омъжила за богаташ и й се налага да се бъхти.
Leave a Reply