“Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в
градина, едър клас на нива, пълна къща с коприна, голям грозд на лоза, живи
здрави догодина, догодина до амина.”.
Български фолклор
Българският народен празник “Сурва или Сурова” се чества ежегодно на 13 или 14 януари.
На този ден, с обредно маскиране, по традиция в Пернишкия регион, се отбелязва Новата
Година по стар стил.
През месец декември, “мръсните дни” между Коледа и Йорданов ден се приемат за найстуденото и тъмно време, в което мракът събужда страховете на хората от чудовища,
свръхестествени сили и сенки, въртящи се около къщите им и способни да им напакостят,
а избраници, преоблечени в специални костюми, се борят със злото за доброто на всички.
Обичаят “Сурва” идва от дълбока древност, като често се смята за езически, макар в него
участие да взимат и свещеници. Той е част от българското и световното нематериално
изкуство.
До началото на двадесети век в обредния ритуал са се включвали само младите неженени
мъже от селищната общност, но в днешни дни с охота към него се присъединяват жени и
деца от всички възрасти. Костюмите на сурвакарите от Средна Западна България са
изработени от кожи, обърнати с козината навън или от дрехи със зашити ресни в пъстри
цветове. Отличителен белег на кукерските одежди, както още се наричат облеклата на
участниците, е носенето на говежди или лисичи опашки. Задължителен аксесоар са
звънците – различни по брой и големина. На главата на всеки сурвакар има маска, която
ежегодно трябва да се допълва с нещо ново.
През 1966 г. в гр. Перник се създава Международен фестивал на маскарадните игри
“Сурва”, а самият обичай влиза в списъка на Юнеско през 2015г. за опазване
нематериалното културно наследство на човечеството, като лично генералният директор
на световната организация Ирина Бокова поздравява сертификата на тогавашния кмет на
гр.Перник – Вяра Церовска. Вписването в престижната листа, което фокусира вниманието в
световен мащаб върху България, става възможно след разработването на номинацията
през 2012г. и подаването й от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов.
СУРВА В МИНАЛОТО И В ДНЕШНИ ДНИ
Един от най-красивите, зрелищни и уникални български обичаи е “Сурва”, а неговата
любопитна история ни свързва с далечните земи на Балхика, Персия, Халдеа и Шумер.
В дълбока древност предците ни са почитали Слънцето, а според свидетелствата на гръцкия
автор Софокъл това е бил върховният бог на траките. Дедите ни са именували върховното
си божество с различни имена, сред тях са – Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура – при всички
коренът е сур. Възможно е да приемем, че обичаят “Сурва” е с много древна история и е
свързан с почитта на траките към слънцето, без което няма топлина, здраве и живот.
Обичаят “Сурва” се свързва с обредно маскиране, което е традиция в селищата Банище,
Батановци, Бегуновци, Бела вода, Беренде, Богданов дол, Велковци, Вискяр, Витановци,
Габров дол, Гигинци, Големо Бучино, Горна Врабча, Дивотино, Долна Секирна, Дивля,
Долни Раковец, Драгичево, Друган, Елов дол, Земен, Зидарци, Извор, Калище, Ковачевци,
Кондофрей, Косача, Копаница, Кошарево, Кралев дол, Лесковец, Лобош, Люлин, Мещица,
Мурено, Непразненци, Ноевци, Пещера, Прибой, Радомир, Ракиловци, Расник, Ребро,
Садовик, Светля, Селищен дол, Сирищник, Слаковци, Сопица, Стефаново, Църква, Чепино,
Черна гора, Ярджиловци. В много от тези села населението е силно намаляло през
годините, но за честването на празника улиците му се оживяват и изпълват с гости.
В миналото присъствие в “Сурва” са имали само неженените мъже, тъй като обичаят е бил
пряко свързан с мъжките посвещения и женитбата, но това било променено тъй като
желанието за участие на всички било огромно. “Кукер” е условното име на участника в
обредните игри, но в различните региони може да бъде използвано и сурвакари,
сурваскари, дервиши, сурати. “Мисията” на кукерите е да обновят душата и света, като го
направят по-добър – а хората – по-силни и здрави. Танците им се превръщали в празник за
всички и протичали по много интересен начин.
През първата нощ, сурвакарските групи, състоящи се от мъже, жени и деца със специално
изработени маски и костюми се насочвали към площада на селото и палели огньове, като
се закачали постоянно с публиката. Някои от кукерите имали специални роли в обредните
игри – водач, младоженци, свещеник или мечка. Сред тях имало лекар и съдия – трябвало
да има представители на важните личности в обществото, защото имали задачата да
прогонят злото, докато се борят с въображеми чудовища. Рано, на следващата сутрин се
събирали и влизали в къщите из цялото село и ритуално женели млади двойки, а мечката
”гази” всички за здраве.
Костюмите и чановете на кукерите се наследяват от дедите в рода и се предават от
поколение на поколение.
Основна част от сурвакарския костюм се изработва от кожа, обърната с козината навън или
от пришити с ресни дрехи в различни цветове. Окичването с лисичи кожи, конопени стебла
и шума са задължителни за традиционното облекло. Различен брой звънци, окичени по
кукера, са неизменният елемент както и маската, която всеки трябва да си изработи сам и
да променя ежегодно, а по време на цялата “Сурва” да не сваля. Никой не трябва да знае
кой се крие зад прикритието, тъй като така злите сили няма да могат да го познаят и той
ще успее да сде пребори успешно с тях.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
“СУРВА”
Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ започва да се провежда от 1966г.,
като първоначално в него са взимали участие около 800 души и се е наричал “Зимен
карнавал”. В днешни дни той събира гости от цял свят, което превръща гр. Перник в
туристическа дестинация, чиито събития са отразени в международни медии.
Датите, в които кукерите изнасят своята невероятна програма, са плаващи, но през 2008г.
е взето решение да са през последния януарски уикенд. Участие във фестивала взимат
групи от Азия, Африка и Европа, което го превръща в незабравимо събитие.
Нов български университет и Института за фолклор при Българската академия на науките
съдействат за организаяцията на кукерския фестивал и в рамките на неговото провеждане
се осъществява научна конференция, която е посветена на маската и маскирането. В нея
взимат участие изтъкнати български фолклористи, антрополози, етнолози и и др.
От 2020г. Международният фестивал на маскарадните игри “Сурва” се отлага поради
световната пандемия Ковид-19, но въпреки това кукерите намират начин да продължат
традицията си. В Пернишкия регион ритуалните огньове са запалени и за втори път
маскирани хора правят наричания за спасение от коронавируса. Със силен звън на маски
и сурвакарски танц кукерите прокуждат злите сили.
КАК СВЕТЪТ ГЛЕДА НА ОБИЧАЯ “СУРВА”
На 2 декември 2015г. водещите световни медии насочват вниманието си към България, тъй
като страната ни получава признание от Организацията на обединените нации за
образование, наука и култура, ЮНЕСКО, чрез включването на народния празник “Сурва” от
района Перник в Представителния списък на организацията за нематериално културно наследство на човечеството. Рещението е взето на заседание на Х-та сесия на
Междуправителствения комитет, провела се в Намибия, Африка.
Номинацията е била разработена от тогавашния министът на културата Вежди Рашидов и
подадена от него чрез писмо. Автори на досието са учените към ИЕФЕМ при БАН д-р Иглика
Мишкова, д-р Милена Любенова и доц. Ваня Матеева. Активно уастие и пряк автор на
кандидатурата взима и Цветанка Манова, етнолог от Регионалния исторически музей в
Перник. На 25-тото издание на Международния фестивал на Маскарадните игри “Сурва” в
Перник лично Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО връчва сертификата на
организацията, като преди това заявява: “Това е решение, което се взема след много
задълбочени изследвания на експерти на традицията. Това трябва да е нещо, което да е
дълбоко вкоренено в живота на общностите – да бъде оригинално и автентично”. Това
издание на кукерските танци е темата и на пощенско-филателно издание, чиито печат за
пускане в употреба, е поставен в Двореца на културата в Перник.
Темата за маскарадните обредни игри е представена в българското маркоиздаване още в
средата на 60-те години на отминалия век, а това издание се явява второ от поредицата
“Сурва” и представя Пернишките кукерски маски.
Когато се разровим в документи, посветени на българската история, се докосваме до
нашите предци и неминуемо повдигаме духа си. Архивите оставят вечна следа към
езически обичаи, традиции и формирането ни като нация. Нематериалното ни културно
наследство ни прави значими пред погледа на целия свят, което ни задължава да
познаваме добре историята си. Обичаят “Сурва” е филмиран в много документални
ленти и телевизионни репортажи по цялото Земно кълбо. Изписани са тонове мастило
от видни личности и учени за него. Хора от всякакви народности се възхищават на
нашите традиции и вярата, че каквото и лошо да ни е навестило, можем да го прогоним
със силната си вяра. Кукерските танци са отражение на онзи огън в душите ни, който
винаги трябва да пазим запален.
АВТОР: КАЛИНА ПАСКАЛЕВА
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
- ЮНЕСКО. Уикипедия [онлайн], последна промяна на страницата 13 ян. 2022г.
01:00ч. [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от: ЮНЕСКО – Уикипедия (wikipedia.org) - Сурва (фестивал). Уикипедия [онлайн], последна промяна на страницата 14 ян.
2022 г. 14:33 ч. [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от: Сурва (фестивал) – Уикипедия
(wikipedia.org) - Кукери. Уикипедия [онлайн], последна промяна на страницата 30 ап. 2021 г. 15:50
ч. [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от: Кукери – Уикипедия (wikipedia.org) - Националана Комисия за ЮНЕСКО – България. [онлайн], [прегледан 16.01.2022].
Достъпно от: unesco-bg.org - Попов, Д. Гръцките интелектуалци и тракийския свят. София: Лик, 2010.
- Илиев, Д. Малка история за българите и произхода на празника Сурва. Български
маскарадни обичаи Сурва [онлайн], [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от: SURVA
(surva-bg.com) - Преди 5 години обичаят “Сурва” влезе в списъка на ЮНЕСКО. Българско
национално радио [онлайн]. БНР, 02. Декември. 20, 05:10. [прегледан
16.01.2022]. Достъпно от: Преди 5 години обичаят „Сурва“ влезе в списъка на ЮНЕСКО - Традиции (bnr.bg)
- Живи съкровища: Сурва. Българска Национална Телевизия [онлайн]. БНТ, 2019.
[прегледан 16.01.2022]. Достъпно от: Живи съкровища: Сурва – Българска национална
телевизия (bnt.bg) - Министерство на транспорта и съобщенията. [онлайн] [прегледан 16.01.2022].
Достъпно от: Пощенска марка е посветена на юбилейното издание на фестивала
“Сурва“ в Перник | Министерство на транспорта и съобщенията (government.bg) - Обичаят “Сурва” със сертификат на ЮНЕСКО от 29 януари. Новините на Нова
[онлайн]. Нова, 12 Декември 2015 17:05. [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от:
Обичаят “Сурва” със сертификат на ЮНЕСКО на 29 януари – NOVA - Министерство на културата. [онлайн], [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от:
Нематериалното културно наследство на България (bulgariaich.com) - Сурвакари. [онлайн], [прегледан 16.01.2022]. Достъпно от: Обичаят Сурова –
Сурвакари (survakari.com
Изображения pixabay
Leave a Reply