РЕЗЮМЕ: По случай честването на тридесет години от създаването на централизираното
архивно дело в България през 1982г. екип от Главно управление на архивите при
Министерски съвет (ГУА при МС) издава първия Методически кодекс, който е
„предназначен за архивистите от държавните архиви и ведомствените архиви с постоянен
състав на документи, както и за работниците от музеите с права на органи за управление
на Държавния архивен фонд“. Изданието му е посветено на 1300-годишнината на
държавата и 30-годишнината на централизираното архивно дело в България.
Преосмислянето и осъвременяването на законовата и нормативно-методическата база се
движат с бавни темпове, като през 1991 г. започва работа по проект за нов закон и за нов,
актуализиран вариант на действащия Методически кодекс. Създадената тогава работна
група подготвя официален проект, на който са представени няколко алтернативни
варианта на нов закон, но идеята е отложена във времето.
Популяризирането на архивите и архивните дейности са от важно за обществото значение
и върху тези дейности се полагат повече усилия. Това е така, защото са пряко свързани с
обществения, политическия и културния живот и рефлектират върху възпитанието,
образованието, науката и културата.
Една от широко дискутираните теми след падането на комунистическия режим на 10
ноември 1989г. и до днес остава дейността на Държавна сигурност, досиетата, които се
намират в архивите, тяхното разсекретяване. Жертвите на комунизма разказват за
несправедливо осъдените си на смърт според тях роднини и приятели и вярват, че в
документи от периода 1944-1989 могат да намерят доказателства за престъпни дейности.
Макар досиетата на агентурите на ДС да са били строга пазени от различни политически
лидери през годините, днес е много по-лесно да се сдобием с информация за тях.
Процесът за достъп и използване на документите е улеснен. С премахването статута на
ведомствени архиви с постоянен състав на архивите на МВР и МВнР и с приемането на
архивите на БКП и ЦВА към държавните архиви значително се облекчава използването на
документите им и журналистите имат свободата да правят своите разследвания за
престъпления, за които има сведения, че са извършени от подръжници на
комунистическия режим. В края на 2006г. е създадена Комисия по досиетата, която осъществява държавната
политика за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на ДС (
Държавна сигурност ) и разузнавателните служби на Българската народна армия, но голяма част от тези документи са унищожени в началото на 1990г.
ИЗЛОЖЕНИЕ
Комунизъм е социално и политическо движение, имащо за цел да създаде безкласово
общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен
достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд и на държавата. В
частност „комунизъм“ се нарича и обществено-политическата, икономическа и
идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните
от неговата сфера. Комунистическата партия в България управлява от 1944 до 1989г. като
според някой изследаватели коминистическите режими в света са довели до гибелта на
90 млн. души.
В България не се отриват задълбочени изследвания за предполагаеми престъпления,
извършени по време на комунизма и много историци осланят тезите и хипотезите в
своите доклади по темата на база информация, която са открили в архива на МВР
(бившата Държавна сигурност), Главно управление на архивите при Министерския съвет –
Централен държавен архив и Централен партиен архив, и в архива на Върховния
касационен съд.
С времето престъпленията от периода 1944-1989 са оформени в няколко групи:
Престъпления срещу личността
Съдебно административни репресии
Финансови и екологични престъпления
Национално предателство
Към престъпления срещу личността спадат убийствата без съд, незаконно лишаване от
свобода, насилствено изтръгване на показания.
Съдебно административните репресии представляват разправата чрез съдебни органи,
лишаване от правото на свободно придвижване в страната и чужбина, изселванията,
нарушаване на правото на вероизповедение, престъпления против националното и
расовото равенство.
Създаването на черни партийни каси, изнасянето на национални капитали чрез външно търговски дружества, облагодетелстване при системата на номенклатурните привилегии и
специални възнаграждения на т. нар. правоимащи, както и прикриване на факти,
свързани с екологични замърсявания, довели до увреждане здравословното състояние на
населението каквато е кризата след информационната завеса за аварията в Чернобил,
влизат в графа финансови и екологични престъпления.
За национално предателство се смята опита България да бъде превърната в 16-та
република на СССР.
В свой доклад, изнесен през 2004 г. на семинар “Международно осъждане на комунизма”
Христо Христов изнася следните данни : “ Главното оръжие на БКП за разгрома на
опозиционните сили е ДС ( Държавна сигурност ). Борбата срещу противниците на
народната власт след 9. ІХ. 1944 г. е възложена на отделение “А” в ДС към Дирекцията на
народната милиция. Неговата основна задача е да разкрива, проследява, арестува,
разследва “вражески елементи”. В структурата му са обособени групи за борба против
анархисти, троцкисти, духовенството, фашистки организации, БЗНС. През 1947 г.
отделение “А” прераства в отдел І при Дирекция държавна сигурност. Той води борба с
контрареволюционните елементи в средите на политическите партии влизащи в ОФ (без
БКП) и опозиционните парти, главно с “БЗНС – Никола Петков”; с разпуснати организации,
като “Бранник” и бивши полицаи и офицери. Третото направление са антипартийните
прояви сред младежта, интелигенцията, духовенството и държавния апарат. През 1952 г.
отдел І е трансформиран в управление ІІІ на ДС, което се запазва до 1963 г. То продължава
преследването на същия контингент от противници, който вече е определян като “бивши
хора”. (Изт. – Архив на МВР (АМВР) – историческа справка за структурата и дейността на
Държавна сигурност).”.
В неговия труд и изследване с помощта на архивни документи откриваме информация за
престъпления срещу българската интелигенция по време на комунизма: “ Под пълен
контрол е поставена художествено-творческата и научна интелигенция и всички творчески
съюзи. За тях отговаря създаденото през 1967 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП
идеологическо управление в ДС (Шесто управление). В приоритетите му влизат “борбата
срещу диверсията по идеологическа линия, контрареволюционните,
националистическите и други противодържавни прояви в страната, както и борбата срещу
различните нелегални организации и групи, терора, изменниците на родината,
идеологическото разложение сред интелигенцията и младежта” (Изт. – АМВР, ф. 22, оп. 1,
историческа справка за Шесто управление). В началото на 70-те години интелигенцията
вече е напълно контролирана. В един от докладите на идеологическото управление от
1972 г. се посочва: “В настоящия момент органите на ДС водят агентурно-оперативна
работа за разкриване и пресичане на подривна дейност в средите на българската
художествено-творческа и научна интелигенция, наброяваща: В творческите съюзи и
културни институти около 9500 души; в Комитета за телевизия и радио, Комитета по
печата, СБЖ и други пропагандни институти – 5300 души; в БАН и нейните подразделения –
6700 души и в системата на здравеопазването – 4250 души”. (Изт. – АМВР, ф. 22, оп. 1, а. е.
3, строго секретна справка на Шесто управление на ДС за “Оперативната обстановка по
линия на художествено-творческата и научната интелигенция за 1970 – 1972 г.”).”.
За едно от най-големите престъпления по време на комунизма се смята унищожаване на
ценни документи, съдържащи информация, уличаваща висши органи на властта и
партийни представители на БКП. Част от заличаването на различни досиета се е случвало
своевременно с цел изтриване на сведения за агентурния апарат на ДС, но най-голямото
прикриване на доказателства е станало, когато комунистите разбират, че режимът пада.
В доклада на Христов от 2004г. “Престъпленията по време на комунистическия режим и
опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т.” е отделено специално място за
унищожаването на досиетата:
“Секретната операция унищожаване на досиета започва преди 29.І.1990 (в навечерието
на ХІV конгрес на БКП), когато министърът на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев
утвърждава докладна записка на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов,
с която се дава зелена светлина за акцията. Още в началото на месеца от много страни в
МВР Семерджиев получава тревожни сигнали за тежкото документално наследство и за
страха тези компрометиращи за тогавашното управление материали да не попаднат в
ръцете на опозицията. Със секретна телеграма от 18.І.1990 началникът на окръжното
управление на МВР в Хасково полк. Красимир Саманджиев пише до министър
Семерджиев: “Др. Министър, положителните промени, които настъпиха в политическия и
обществен живот на страната след 10.ХІ.1989 налагат ръководството на МВР да преоцени
действащата нормативна база, ръководни заповеди, окръжни, инструкции и др. Понататъшното им оставяне и съобразяване в практическата работа могат да злепоставят
органите на МВР пред изострената политическа чувствителност на населението. В редица
ръководни документи, водени на специален отчет, се съдържат указания, които,
съобразени със съществуващита обстановка, са неправомерни и компрометиращи. Това
налага срочно да бъдат отменени, иззети и унищожени” (Изт. – АМВР, ф. 1, оп. 11А,
а.е.887, Секретна телеграма НР26/144 до министър Ат. Семерджишев от началника на ОУ
на МВР Хасково Кр. Саманджиев) В секретната телеграма са изброени близо 30
документа, които следва да се унищожат. Сред тях са: инструкция І-36/14.ІІІ.1984 за
контраразузнавателната работа на органите на МВР по българските граждани,
пребиваващи зад граница и реда на издаване на паспортите; окръжно І-96/31.V.1984 за
подобряване работата по българската емиграция в съответствие с решение “Б” 17 на
Политбюро на ЦК на БКП и министерска заповед І-106 от 1978; окръжно І-88/28.V.1984 за
подобряване на масовата музикална среда и установяване на единно ръководство в
областта на забавното изкуство; мероприятия І-190/3.І.1984 за работата на органите на ДС
по опазване на младежта от влиянието на идеологическата диверсия на противника и
дейността на вражеските елементи в страната; окръжно І-28/14.ІІ.1985 за по-нататъшна
работа по националното осъзнаване на насилствено помохамедените българи; окръжно І196/7.VІІІ.1985 за по-нататъшна работа по възродителния процес; окръжно І-20/19.ІІ.1986
за преустановяване издаването на документи на лица с възстановени имена за
постъпване на работа в граничната зона; министерска заповед І-26/25.V.1989 за създаване
на Централна оперативна група по линия на възродителния процес; окръжно І-2/1989 за
прилагане по-хуманни съображения към българи-мюсюлмани; окръжно І-38/19.ІІІ.1987 за
изучаване на наборниците и разпределянето им във въоръжените сили на НРБ.
На заседание на колегиума на ръководството на МВР от 24.І.1990 в присъствието на
ръководителя на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се взима решение да се създаде
работна група, която да направи преоценка на архива и предложи механизъм за
прочистването му. По тази точка докладва тогавашният първи зам.-вътрешен министър
ген. Любен Гоцев, кадрови офицер от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна
сигурност, работил 10 години в ООН под дипломатическо прикритие, както и в МВнР. На
колегиума е съобщено, че от направения преглед за 40 години съществуват 942
действащи нормативни и поднормативни ръководни документа. За около 700 е
преценено, че могат да се унищожат веднага. (Изт. – АМВР, ф. 1, оп. 12, а.е.970, секретен
протокол от заседание на колегиума на МВР от 24.І.1990)
Пет дни по-късно министър Семерджиев подписва заповедта, която става основание за
най-мащабната операция по прочистване на досиета при комунистическия режим. В
резултат на нея са унищожени следните количества секретни материали:
Дела на агенти (данни за вербовка) – от 77 353 са унищожени 32 113 или 41, 5
процента.
Работни дела на агенти (агентурни донесения) – от 46 172 са унищожени 34 591 или 75
процента.
Разработки на обекти – от 94 554 са унищожени 28 518 или 30 процента.
Оперативни преписки – от 105 784 са унищожени 24 317 или 23 процента.
Дела на съдържатели на явочни квартири – от 9 921 са унищожени 9 029 или 90
процента.
Осведомители (категория агент) – от 4920 са унищожени 4016 или 81, 6 процента.
Общо от всички фондове (архивни единици) – от 331 995 са унищожени 134 102 или 40,
3 процента. (Изт. – Справка на дирекция “Информация и архив” в МВР от 1994, данните
са обобщени за цялата страна).”.
Темата за унищожените досиета на ДС от комунистическите номенклатури е непрестанно
обсъждана след 1990г. Те се подхвърля между опозиционни партии, желаещи да
управляват България при всеки удобен момент и се подромно се осведомява
подрастващото поколение с дейността на комунистите предо 89-та. Днешната младеж
едва ли би свързало думата “обработвам” с “вербувам човек”, но това е доста срещана
фраза при доносници и представители на така наречената народна милиция. Белезите от
зверствата на комунизма остават незарасналата рана в душите на много хора, тъй като
пряко са пострадали от предишния режим – дали защото са разказвали вицове за Тодор
Живков и са хвърлени в затворите, дали защото някой техен роднина е бил в лагера
“Белене” и поради тази причина не са успели да заемат конкретен пост или пък дядо им е
бил жестоко убит след Народния съд. Политиците знаят, че лесен път за спечелване на
избори е през страховете на хората и се възползват като вадят спомените от описван от
историците като най-мрачен за интелигенцията от историята на държавата ни период чрез
разсекретяване на досиетата и създаването на Комисия по досиета. Тя трябва да е
независим държавен орган. Създадена е в края на 2006г. и има за цел да осъществява
държавната политика за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Пътят до нейното изграждане е бил труден и изпълнен с много пречки.
През 1997г.е направен първи опит за разсекретяване на досиетата на ДС и тогава
парламентът приема “Декларация за национално спасение” и Закон за достъп до
документите на бившата ДС, но при изготвен списък с имената на 93-ма сътрудници,
залата на Народното събрание се чуват имената само на 23-ма след решение на
Конституционния съд.
Следващият опит е през 2001г., а приетият по-рано закон е претърпял изменения и е
добавено разкриването на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния
щаб на Българската народна армия. След смяната на правителството и идването на власт
на Симеон Сакскобурготски дейността на новосъздадената комисия е затруднена от
министъра на вътрешните работи Георги Петканов. Така през 2002г. е приет Закон за
защита на класифицираната информация и той отменя предходния закон за достъп до
архивите на ДС и дейността на комисията е прекратена. В него документите на ДС са
обявени за класифицирана информация и нито една специална служба не разсекретява
архиви на Държавна сигурност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В България личат белезите на комунизма и борбата на демократичните партии с
наследниците на БКП не спира, а като основен аргумент се използват разсекретените и
унищожени досиета на ДС. За укриването на доказателства за престъпленията от периода
1944-1989 има осъдени комунисти, но жертвите на режима са хиляди и в техните сърца
остава чувството за онеправданост въпреки падането от власт на Тодор Живков и
присъдите на шепа хора от свитата му. Близките на жестоко убитите след присъда на
Народния съд не намират покой и търсят журналисти, пред които да изплачат болката си.
ДА “Архиви” и запазените документи дават възможност на обшеството да се запознае в
детайли с подробности и да вземе свое собствено решение.
Архивите са най-силното доказателство за истината и е наш национален дълг да се
грижим за опазването им.
автор Калина Паскалева
БИБЛИОГРАФИЯ
Бутовски, И. (24.04.2022) 36 години от аварията в Чернобил! Каква била храната на ЦК на
БКП след ядрената катастрофа. [прегледан 15.05.2022]. 36 години от аварията в Чернобил!
Каква е била храната на ЦК на БКП след ядрената катастрофа – 168 Часа (168chasa.bg)
Комисия по досиетата. Уикипедия, последна промяна на страницата 08.02.2022г.в 18:37ч.
[прегледан 15.05.2022]. Комисия по досиетата – Уикипедия (wikipedia.org)
Комунизъм. Уикипедия [онлайн], последна промяна на страницата 30.03.2022г. В 19:33 ч.
[прегледан 15.05. 2022]. Комунизъм – Уикипедия (wikipedia.org)
Лилков, В., Христов, Х. (2017). Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност:
Как БКП ликвидира елита на България. София: Сиела
Методически кодекс, свитък І. ДА “Архиви” [прегледан 15.05.2022]. МЕТОДИЧЕСКИ
КОДЕКС (government.bg)
Паскалева, К. (27.04.2019). Когато докладват на Живков за радиацията от Чернобил, той
казва: “Ще си мълчим”. [прегледан 15.05. 2022]. Когато докладват на Живков за радиацията от
Чернобил, той казва: “Ще си мълчим” – 168 Часа (168chasa.bg)
Христов, Х. ( септември 2004 ). Престъпленията по време на комунистическия режим и
опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т.. [прегледан 15.05.2022]. http://www.decommunization.org/Articles/Hristov4.htm
изображения: pixabay
Leave a Reply