81-годишният Иван Иванович ( към 2017г. – тогава е проведено интервюто с него ) е един от жителите, изселени след аварията. По-късно той се връща и заживява нелегално в забранената зона след аварията в АЕЦ “Чернобил”. Ето и неговия разказ за живота там.
– Къде ви отведоха след аварията в чернобилската атомна електроцентрала?
– В едно градче на 280 км оттук. Казаха ни, че ще се върнем обратно, когато всичко се успокои. Аз бях изпратен да работя в завод и там ни построиха новите временни жилища – от тухли, но малки като кутийки. Бях много зает с работа, не съм имал време да почивам и да се разхождам.
Спомням си, че ни даваха жилищата спрямо характера – ако човек е добър, и къщата е направена хубаво. Имах приятели, които ми помагаха. Разменяхме си вещи, за да можем да преживяваме.
– Как живееше преди тази трагедия?
– Преди аварията тук беряхме лековити билки, които изпращахме в чужбина, но след нея всичко беше отровено. В селото ни имаше и много крави – 1000. Те не бяха само за месо, много от тях използвахме и за млечни продукти. Аз имах четири моторни лодки, превозвах хората през реката, занимавах се и с превозване на сено.
Работил съм и по строежи на сгради – режа дървен материал и после го извозвам. Нямах никакво свободно време. Постоянно бях в движение. Скоро след като започнах работа в централата, от Киев ме потърсиха, предложиха ми още един пост и ми се налагаше постоянно да пътувам. Жена ми и семейството ми останаха там, но аз се чувствах раздвоен и постоянно се питах кой съм.
Един ден се събудих и разбрах, че големият град не беше за мен. И се върнах тук. Живеехме спокойно. Докато жената вкъщи готвеше картофки, аз работех и после носех рибка. Живеехме с песен, беше ни весело и щастливо.
– Какво се случи след атомната катастрофа?
– Тогава всичко се преобърна. Аз бях народен депутат в селото вече. В 10 часа вечерта получихме съобщение от Киев, че е станала авария. Хората ме питаха какво да правят. Много семейства се разбиха. Мъжете не искаха да напускат домовете, а жените се страхуваха и бягаха. Беше страшно.
– А сега кой живее в това село?
– Само аз и три жени. Живея щастливо тук. През годините ми се появиха силни болки в гърдите вследствие на аварията, но с времето отминаха. Нямам пари за газ и краката ми измръзват. Топля си ги с вряла вода, но ми е хубаво. Тук е моят дом.
автор: Калина Паскалева
фотограф: Д. Тодоров
Всички права върху текста и снимките са запазени и използването им е забранено.
Leave a Reply