След аварията Призрачният град се е превърнал в туристическа атракция
На 26 април 1986 година по време на планов експеримент човешка грешка предизвиква експлозия в четвърти блок на атомната централа в Чернобил. Вследствие на аварията облак от радиоактивни отпадъци преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия.
Според официалните данни от радиацията са загинали над 25 000 “ликвидатори”, участвали в почистването на електоцентралата. Според еколози пострадалите в засегнатите от радиоактивния облак страни са повече от 9 млн. души.
Днес – 37 години след аварията, Чернобил е синоним на рак. България също е засегната от радиацията. По отношение на степен на замърсяването тя се нарежда на 8-о място. Заради информационната завеса, спусната през 1986 г. от Политбюро, нашата държава заема първо място по ефективна доза облъчване на населението в Европа. Ако за някои хора от високите етажи на властта са вземани специални мерки, то за обикновения българин не е имало дори предупреждение.
На 3 км от атомната централа се намира украинският град Припят. След най-тежката авария в историята на човечеството той се превръща в пусто, изоставено и пропито с болка и неизживени мечти място.
Припят е проектиран, за да обслужва чернобилската АЕЦ. Тогава хората са убедени, че това е градът на бъдещето и триумф на социализма. За неговото цветущо минало преди аварията днес напомнят единствено стари, нискобюджетни филми. Но благодарение на тях се развива хорското любопитство и Припят се трансформира в популярна дестинация за туристи от цял свят.
Всеки иска да се докосне до дома на изселените жители, да усети енергията, която се крие между тоновете бетон, излети върху старите пътища, и да види с очите си убиеца на хиляди хора – чернобилската атомна централа. Днес Припят не само не е умрял, а е много по-популярен, отколкото щеше да бъде, ако аварията не се беше случила.
За да посетиш Призрачния град (така е известен Припят), не се изискват сериозни усилия. Три седмици преди екскурзията се пуска запитване към туристическа агенция в Украйна, която притежава правата за организиране на посещения. Необходима е снимка от валиден паспорт. Пускат “виза” за пребиваване в Припят, която се проверява на входа му от военни, денонощно охраняващи зоната.
Дори 31 години след аварията местността е силно радиоактивна и териториите за посещение са строго ограничени ( информацията е към проведена към 2017 екскурзия-репортаж ). Цената на екскурзията е 110 евро на човек и включва транспорт от хотел в Киев, обяд и целодневна разходка с екскурзовод.
Не е необходимо да бъдеш облечен със специален костюм или обувки, но нямаш право да докосваш абсолютно нищо в зоната на Припят. На входа има КПП, охраняван от военни. Пълно е и с кучета, които обаче не приличат на зомбита от филм на ужасите. Мили и дружелюбни са. Искат да ги нахраниш и повечето туристи им дават от сандвичите, които са си купили преди това от някоя бензиностанция.
Преди екскурзоводът да те заведе до Призрачния град, преминаваш през малко селце, в което можеш да се разходиш 20 минути, като много внимаваш къде стъпваш. Забранени са участъците с мъхове, твърди се, че в тях има най-много остатъци от радиация. Постройките са с пропаднали покриви и дупки в пода.
Първата къща, в която можеш да влезеш, е почти празна. Има само едно изкорубено легло и много вестници, които учудващо не са пожълтели. Приличат на подхвърлени, за да подсилят ефекта на трагедията след аварията. Близо 50 хиляди души са били принудени да се евакуират за един ден от домовете си. Нямали са право да вземат нищо със себе си, защото всичко е било заразено.
В следващата къща е пълно с изпочупени празни бутилки, сякаш преди изселването е имало афтърпарти за абитуриентски бал. Едно самотно бюро с овехтяла тетрадка дава воля на въображението ни, че може би тук е живяло семейство с малък ученик. Дори екскурзоводът не може да даде точен отговор кой е стопанисвал къщата.
Идва ред и на най-популярното място за туристите в тази нестандартна, но носеща голяма доза адреналин екскурзия. Изоставената детска градина още на входа ни посреща с подхвърлена кукла и камионче. Вътре виждаме креватчетата – двуетажни и прилежно подредени, сякаш са декор от някой филм на ужасите. И те наистина са такъв, но с реален сюжет.
До края на 1994-а заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза при деца на възраст 15 години се вдига от 20 до 30 пъти в зависимост от местоположението на засегнатите. Статистиката не може да посочи със 100-процентова категоричност виновника, но дава база за сравнение. На теория радиацията е най-рискова за белия дроб, щитовидната жлеза, възпроизводството и здравето на поколението. Според доклад на неправителствената екологична организация “Грийнпийс” от 2006 г. чернобилската авария е довела до над четвърт милион раково болни, за 100 хиляди от които краят е бил фатален.
В детската градина липсват дюшечета, останали са само няколко прашясали възглавнички и изпочупени детски играчки. Мазилката по стените се е напукала, а дървените решетки около прозорците са изгнили от влагата.
Най-зловещо е чувството, когато влезеш в стаята с празни етажерки и десетки изписани тетрадки по земята. Това място е кипяло от детски смях и мечти, а днес се е превърнало в схлупена барака, потънала в прах. А причината – човешка грешка по време на експеримент.
Разходката продължава из Припят. Първата спирка е на централния площад пред блока, в който е живял директорът на АЕЦ “Чернобил”. На партера е имало мебелен магазин. За него днес напомня един изтърбушен диван на входа. Екскурзоводите не позволяват да се влиза в блока заради мерки за сигурност. Обяснението е, че е възможно някоя греда да падне и таванът да се срути.
Това едва ли е по-вероятно от теорията, че екскурзоводите не искат да се обременяват в търсенето на любопитни туристи. Много по-удобно е, когато всички са им пред очите, докато разказват историите за величието на този прекрасен в миналото град, който се е славел с най-хубавите магазини за дрехи, от които дори заможните дами от Киев са пазарували.
Апокалипсис, десетки пусти блокове и тонове желязо, изгнили мебели и буйна растителност. И едно виенско колело, което никога не се завърта. Построено за шествията по случай 1 май, до него не се докосва нито една детска ръка. В този ден всички вече са били далеч от дома си с надежда радиацията да не се окаже фатална за тях.
Човешка лудост превръща Призрачния град в символ на погубени мечти и разбито бъдеще.
автор Калина Паскалева
фотограф Д. Тодоров
Всички права са запазени и използването на текста и снимките е забранено.
Leave a Reply