Бай Тошо

Може ли един изкуствен интелект да управлява България? Има ли изход от
политическата криза, в която се намира страната ни? И защо хората остават с все така
вперен в миналото поглед? 

С хапещото си чувство за хумор писателят, драматург и сценарист Иво Сиромахов
(„Певицата взема властта“, „У майкини“) постави именно тези въпроси в центъра на
новия си сатиричен роман „Бай Тошо“, в който бившият социалистически лидер на
България се завръща начело на държавата – този път под формата на холограма.
Още с излизането си новият роман на Иво Сиромахов оглави класациите в
книжарските вериги в страната, а срещата с него по време на Пролетния панаир на
книгата пред НДК събра опашка от читатели пред щанда на издателство „Сиела“.

България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от
невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да
бъде изваден последният коз.
С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай
Тошо и го поставя начело на държавата. За да „оправи“ всичко…
Гарниран с дебел слой нагарчаща ирония за времената, в които живеем, „Бай
Тошо“ е проницателен и въздействащ роман, в който демокрацията е само блян, а
корупцията – основна форма на управление.
Гротескна и цинична в стила си, но винаги плашещо прозорлива, през призмата
на смеха тази сериозна книга изобличава някои от най-тъжните и пагубни привички на
политиката у нас.

Из „Бай Тошо“ от Иво Сиромахов

Фирмата имаше широк портфейл от дейности, които ѝ осигуряваха щедри
обществени поръчки в строителството, водоснабдяването, енергетиката, пътищата,
сметоизвозването и чистотата.
Напоследък обаче правеше добри печалби и от един изцяло частен бизнес –
хазартът. Всъщност, макар и частен, хазартът също беше благословен от държавата,
която щедро го беше освободила от задължението да плаща данъци. Българските
държавници бяха решили, че хазартът е най-важната народополезна дейност и затова
трябва да има специални привилегии.
Всъщност компаниите за залози се бяха превърнали в мощни перачници, в които
се изпираха нелегалните приходи от търговията с наркотици, проституцията и трафика на
хора. Никой държавен орган не следеше потоците на пари към тези компании, а те се
отблагодаряваха, като щедро финансираха партийните централи. Сделката беше „уин-
уин“, както обичат да казват букмейкърите.
Големият губещ всъщност бяха хилядите хора, които се пристрастяваха към
хазарта и губеха разсъдъка си, примамени от лъжите за бързо забогатяване. Веднъж
влезли в спиралата „заложи и спечели“, нямаше излизане. Губеха автомобилите си,
апартаментите си, някои стигаха и до самоубийство. Хиляди семейства бяха почернени
от тази гибелна страст.
Но на кого му пукаше? Държавата беше превърната в едно огромно казино, в
което весело дрънчаха звънчетата на недостижимите печалби.
Ценов се беше усетил навреме, че това е сладък бизнес и беше превзел почти
целия пазар на залаганията. Инвестираше много средства в реклама и беше привлякъл
застаряващи знаменитости, които да популяризират хазарта. Националните телевизии от
сутрин до вечер въртяха клипове с ведрите им обещания за бонуси.
За бизнеса със залозите във Фирмата отговаряше Стефан Стоев, мъж,
наближаващ 40-те, с авторитетното излъчване на университетски преподавател. Стоев
беше получил добро икономическо образование в Германия и имаше бърза и
комбинативна мисъл. Неговата философия беше, че залозите не бива да се ограничават
само до спортни състезания, а трябва да се даде възможност на хората да залагат на
всичко – от това колко месеца ще издържи поредният брак на Благо Джизъса, до
резултатите от поредните парламентарните избори, които вече се провеждаха на всеки
три-четири месеца.
Преди две години Стоев пусна първите онлайн залози за парламентарни избори
почти на майтап. Ей така, да види какво ще стане. Интересът се оказа огромен, а
неочаквано отвори и нова възможност за бизнес. Оказа се, че избирателите се влияят от
коефициентите на букмейкъра и много от тях гласуваха за партията с най-нисък
коефициент просто защото искаха да са от страната на победителя. Този факт беше
забелязан от партийните централи и те започнаха да звънят на Стоев с оферти да им
пише по-ниски коефициенти срещу щедро възнаграждение.
Без да подозира, Стефан Стоев се беше оказал в ролята на социолог. С малката
разлика, че хората не вярваха на социолозите, но имаха безусловна вяра в
букмейкърите. Стоев изведнъж се превърна в най-ухажвания от политическите лидери
човек. Канеха го на вечери, обсъждаха с него евентуалните конфигурации в парламента
и възможностите за съставяне на правителство. Кой би могъл да предположи, че един
букмейкър ще определя политическото бъдеще на държавата?
Може би това беше причината Ценов спешно да го повика в апартамента си
срещу Народното събрание. Двамата седяха на дивана, а Шефът беше загледан в
телефона си и мълчеше.
– Виждам, че залозите ти за парламентарни избори вървят със страшна сила –
започна най-после.
– Да, придобиваме влияние от неочаквани места – усмихна се Стоев.
– Това е добра възможност, Стефане, но е и рискована игра. Трябва да я играем
внимателно.
– Разбира се.
– Ти си достатъчно умен и знаеш какво правиш, но сега ни предстои да изиграем
гросмайсторска политическа партия, в която залогът е огромен.
– За какво говориш?
– За Бай Тошо.
Стефан повдигна учудено вежди. За пръв път чуваше.
– Не съм ти споделил, защото дълго време разработвахме тоя политически
проект и не бяхме сигурни дали ще се получи. Но се получи и скоро ще го пускаме в
действие. Става дума за изкуствен интелект, който ще инсталираме в управлението на
държавата. Хората вече са уморени от политици, които само лъжат и крадат. Затова
преценихме, че биха дали доверието си на една машина, която взема държавни
решения справедливо и безпристрастно.
– Справедливо и безпристрастно? – разтревожи се Стоев. – Това няма ли да
навреди на фирмените ни интереси?
– Машината ще бъде изцяло под наш контрол. Решенията ѝ само на пръв поглед
ще бъдат справедливи и безпристрастни, но всъщност ще са в наш интерес. Идеята е
хората да живеят с илюзията за справедливост и безпристрастност. Илюзия, която само
една машина може да им даде. Щото на хора вече не вярват.
– Разбирам. То и аз не вярвам на хора. Като ги знам какви боклуци са…
– Възложих на Аврам да направи дискретни социологически сондажи и се оказа,
че тази идея се приема много добре от повечето българи. Затова съвсем скоро ще
представим новия лидер, който ще оправи България. Нарекохме го Бай Тошо.
– Супер. Носталгията по соца работи здраво.
– Да. Идеята е в деня, в който представим пред обществото Бай Тошо, да пуснеш
онлайн залози дали ще бъде успешен министър-председател. И да сложиш най-ниския
възможен коефициент за успеха му.
– Трябва да помисля как точно ще го формулирам. То може да е цял раздел от
залози. Ще вдигне ли пенсиите Бай Тошо? Ще повиши ли данъците? С колко ще увеличи
брутния вътрешен продукт? С колко ще намали инфлацията…
– Ти ще го измислиш, умен мъж си. И хвани там някой чалгар или футболист да
направи реклама за залози на Бай Тошо. Това ще избие рибата, казвам ти.