Днес всичко ми върви на скандал и на фона на студентските протести в Европа все по-често се питам: къде изчезна гражданската енергия у нас и защо сме толкова упорити в дребните войни помежду си и толкова пасивни, когато трябва да потърсим отговорност от тези, които носят отговорност за града ни?
В Пловдив съм — град, който напуснах преди повече от 20 години. Днес се връщам и виждам не просто проблеми с инфраструктурата, а нещо много по-страшно: агресия, нетърпимост и усещане, че всеки може да прави каквото иска без да носи отговорност.
През последните месеци новините ни заливат с ужасяващи случаи на насилие сред млади хора — дете уби майка си, друго пастрока си, а група – мъж на почти 40 години и няма как да не се запитаме какво се случва с общество, в което агресията все по-често изглежда като нормален начин на комуникация.
И днес аз получих порция от тази ежедневна агресия.
СЦЕНА ПЪРВА: ПЕШЕХОДЕЦЪТ Е ВИНОВЕН, ЧЕ ПРЕСИЧА.
Прибирам се пеша от тренировка по бокс. Обичам да се движа и да използвам градски транспорт. Само че в Пловдив това понякога прилича на изпит за търпение, което аз нямам.
Трафикът е ужасен. Булевардите са тесни, градът е презастроен, а инфраструктурата често изглежда така, сякаш никой не е мислил как хората ще се придвижват реално – може би с летящи коли, знам ли.
Все още се надявам един ден градският транспорт в Пловдив да стане безплатен и общински. Но без сериозни мерки за приоритет на автобусите, удобни връзки и по-добра инфраструктура и безплатният билет няма магически да реши проблема със задръстванията.
И така, пресичам на пешеходна пътека. Една госпожа решава да ми вдигне скандал, защото според нея тя била с предимство. След няколко пресечки друг господин ми се развиква, че не можело просто така да тръгвам да пресичам. Дали изобщо е видял пешеходната пътека? Не знам. Наясно съм обаче, че на много места в този град маркировката е толкова избеляла, че човек трябва почти да отгатва дали я има.
И тук идва въпросът към Община Пловдив:
Кой следи дали пешеходните пътеки се поддържат в състояние, което гарантира безопасност?
Кой проверява изпълнението на договорите?
Кой носи отговорност, когато маркировката изчезне, а пешеходецът продължава да разчита на нея?
От май чакам да видя пребоядисана пешеходна пътека пред едно училище в моя квартал. Все още няма такава промяна. Сигурно не му е дошъл редът по обществената поръчка или ще се случи преди местните избори. След една година.
Какво точно чакаме — следващата учебна година, следващия бюджет или следващия инцидент? Отговор, който едва ли ще получа.
Проверих публичната информация за обществените поръчки. Община Пловдив е обявила поръчка за хоризонтална пътна маркировка и вертикална сигнализация. През 2026 г. Общинският съвет одобрява осигуряване на до 400 000 евро с ДДС за тези дейности — до 200 000 евро за маркировка и до 200 000 евро за сигнализация. Това обаче са средства за възлагане на дейности, а не доказателство, че всички конкретни пътеки са ремонтирани или че има някъде нарушение.
СЦЕНА ВТОРА: КУЧЕТО Е ПРОБЛЕМЪТ. КОЛАТА ВЪРХУ ПЛОЩАДКАТА — НЕ.
Най-накрая успешно се прибирам и трябва да разходя кучето си. Торбичките ми свършват пред градинката до блок в „Кючук Париж“.
Минава съседка. Влиза си във входа. Наблюдава ме през прозореца как се суетя и се опитвам да измисля как да почистя изпражненията.
После излиза и вместо да ме попита дали имам нужда от нещо, започва назидателно да ми подвиква:
„Как може да не си носите торбичка, аз не мога да повярвам!“
Разбира се, че всеки собственик на куче трябва да почиства след домашния си любимец и това изобщо не подлежи на спор. Но защо толкова често избираме публичното унижение пред нормалното човешко отношение? Тя имаше в себе си торбичка, но предпочете да ми се скара.
И сега идва най-интересното.
Точно срещу нейния вход има импровизирана детска площадка. Голяма част от пространството е превърната в паркинг обаче.
На един от стълбовете за улично осветление има табела „Забранено за кучета“. Кой я е поставил? На какво основание? За коя точно площ се отнася? Не става ясно.
Ако има официална забрана, то тя трябва да има ясни основания и да се прилага законосъобразно. Ако пространството е предназначено за игра на деца, защо там има автомобили, питам аз? Ако е общинска площ, кой е разрешил тя да се използва по този начин?
За мен по-важният въпрос е кучето ли е най-големият проблем за квартала, или автомобилът, паркиран върху мястото, където трябва да играят децата?
И защо е толкова лесно да се скараме със съседа, който разхожда кучето си, но толкова трудно да потърсим отговорност за неправилно паркиране, занемарена среда или липса на контрол от администрацията?
СЦЕНА ТРЕТА: ПЛАСТМАСАТА НЕ ПРЕЧИ. ПРЕЧИ ЧОВЕКЪТ.
На няколко метра от блока кофата за боклук е препълнена. Около нея се търкалят найлонови торбички и отпадъци, но това сякаш не предизвиква същото възмущение у хората, живеещи там. Няма укорителни речи. Няма демонстративни и унизителни скандали. Моралната полиция от балкона е излязла в отпуск.
СЦЕНА ЧЕТВЪРТА: КОЛАТА, КОЯТО Е ПО-СТАРА ОТ ЦЯЛ ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ НА ПЪТЯ.
Вървя към входа си и виждам автомобил, който според наблюденията ми стои в средата на междублоковото пространство повече от 30 години. Изглежда, че от над 10 години не е в движение. Никой не го мърда. Вероятно и за скраб не става.
И тук има още един въпрос към районната администрация.
През юли 2026 г. районните кметове в Пловдив обсъждат координирани действия за премахване на изоставени автомобили и се съобщава за текущи проверки и репатриране.
Чудесно. Но какво се случва с конкретните автомобили в „Кючук Париж“?
Как гражданите подават сигнал?
Как се проверява всеки случай?
И колко време отнема процедурата, когато автомобилът заема общо пространство с години?
И НАКРАЯ — НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ ОБЩИНА ПЛОВДИВ, НА КОИТО ЗАСЛУЖАВАМЕ ОТГОВОР:
Къде и кога ще бъдат възстановени избелелите пешеходни пътеки, особено около училища и детски градини?
Къде можем да видим конкретните участъци, сроковете и отчетите за изпълнение по обществените поръчки за маркировка?
Кой контролира качеството на работата и как се реагира на сигнали за опасни пешеходни пътеки?
Кой проверява неправомерното паркиране върху междублокови пространства и детски площадки?
Какъв е редът за премахване на изоставени автомобили и кой следи за прилагането му във всички райони?
Аз не искам град без проблеми. Такъв няма, но се надявам в Пловдив проблемите се решават, вместо да се замитат. Искам пешеходецът да не е враг на шофьора, собственикът на куче да не е обществен враг номер едно, а общите пространства да не са частна територия на този, който пръв е решил да си ги присвои.
Надявам се институциите да отговарят на сигнали, а гражданите да не си затварят очите.
Защото един европейският град не се познава по красивите снимки в предизборна кампания от фестивали и рекламни кампании.
Познава се по това как се движиш по улиците му, как живееш в квартала си, както и как се отнасят хората един към друг.
Leave a Reply