В един цирк играем — номерата си ги знаем.
Провокациите са ясни, реакциите — предизвестени, а публичното говорене — до болка предвидимо.
Със сигурност обаче загрижеността на определени политици не изглеждаше искрена. По-скоро приличаше на опит да се използва ситуацията за извличане на политически дивиденти и разместване на фигурите върху шахматната дъска.
А аз си мисля, че понякога цената на подобна игра не си заслужава. Поне в конкретния случай.
Желая бързо възстановяване на г-жа Колтуклиева. Недопустимо е отношението към нея, особено след като беше бутната на земята. Спри колата. Излез. Извини се. Закарай я лично до болницата. Вярвам, че служителите на НСО са обучени и да оказват първа помощ.
Г-жа Доцова не го инициира. А сега, каквото и да я посъветват PR-ите, ще бъде закъснял ход.
Разбира се, охранителите имат законово задължение да защитават охраняваното лице. Правомощията им включват и употреба на огнестрелно оръжие при определени условия. Добре, че вчера не се стигна дотам.
Но въпросът тук е морален.
Какво толкова щеше да направи Колтуклиева? Да зададе въпрос.
Очевидно обаче за настоящата власт въпросите се оказват по-опасни от куршумите.
“Лошо, Седларов, лошо!”
Връщаме се в един друг режим, заради който нашите родители още си казват “Тихо, че ще чуят съседите”.
Leave a Reply