Ниската избирателна активност може да означава, че българинът е разбрал нещо много простичко: президентът не определя цените в магазина, нещо което е от най-голямо значение в момента за всеки. А след месец идва и сметката за тока. Хората си имат по-неотложни проблеми от нечии политически амбиции.
„Прогресивна България“ подкрепи Йотова, ПП и ДБ — Гюров и тук приключва темата за независимите кандидати.
Липсата на структури по места на ПБ и по-слабата мобилизация също може да обясни ниската активност. А и когато залогът не е разпределението на обществените поръчки, корпоративният вот към изборите е по-малък. Купеният също. Тук може да се каже, че липсата му създава усещане, че демокрацията се е върнала и българинът сам решава съдбата си.
Дали е точно така обаче няма как да знаем преди резултатите от местните избори през 2027.
Но нека се върнем на тези.
Ако ГЕРБ и ДПС подкрепят Гюров, сметката на балотажа може да се промени в полза на дясното. Борисов има как да обясни подобен ход с европейската ориентация на България в сложна геополитическа ситуация. С оглед на резултатите от последните парламентарни избори, при сегашната ниска избирателна активност 120-150 К гласа от актива на ГЕРБ може и да стигнат на Гюров за победа.
Радев успя да обедини недоволството на българите от последните няколко управления, използвайки популистки способи и взе еднолично властта с абсолютно мнозинство в парламента.
Ако крайната му цел е местната власт след година, избирането на Йотова за президент, може да се окаже стратегическа грешка, тъй като прекомерната концентрация на власт дразни българина.
Има разлика между това да победиш на избори и това да останеш без реална политическа съпротива.
Историята показва, че второто невинаги завършва добре.
Leave a Reply