Нито Радев, нито Йотова възнамеряват да ни вадят от НАТО и ЕС

” Нито Радев, нито Йотова възнамеряват да ни вадят от НАТО и ЕС. Не защото са бели и добри, а защото “келепир има в тая работа””

Социологът Алексей Пампоров отправи остри критики към представителите на демократичната общност след изборите в свой коментар във Фейсбук . Според него резултатът е израз не само на подкрепа за Румен Радев, но и на натрупано обществено недоволство от политическото поведение, двойните стандарти и липсата на самокритичност у опонентите му. Той призова за преосмисляне на политическите стратегии в стил разделение на обществото на „наши“ и „ваши“.

„На парламентарните избори хората гласуваха не толкова „за Радев“, колкото срещу липсата на морален интегритет и срам“, пише Алексей Пампоров в коментара си, в който анализира причините за изборния резултат и реакциите на политическите среди след вота.

Изборният резултат като вот срещу политическия модел

На парламентарните избори от 19 април 2026 г. формацията „Прогресивна България“ получи 44,594% от гласовете и спечели 131 депутатски места в 52-рото Народно събрание. ГЕРБ-СДС остана на второ място с 13,387%, а коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ получи 12,618% от гласовете.

Този резултат постави „Прогресивна България“ в позиция да формира самостоятелно парламентарно мнозинство. Според прочита на Пампоров обаче изборният успех на формацията не бива да се разглежда единствено като персонална подкрепа за Румен Радев, а и като реакция срещу поведението на част от политическия елит през последните няколко години.

В коментара си социологът отправя критики към представителите на различни политически поколения и начина, по който определени политически среди обясняват изборните си загуби.

„Преспете. Успокойте се и сменете ПР-а и изборните си „експерти““, призовава той.

Неговото послание е насочено към необходимостта от критичен анализ на причините за загубата, вместо отхвърляне на избирателите или търсене на обяснение единствено в политическата пропаганда и поведението на опонентите.

Критика към „сглобката“ и политическото самодоволство

Сред основните акценти в коментара на Пампоров е критиката към политическите съюзи и компромисите, направени в името на управлението, като той използва определението „Сглобка“, за да подчертае, че независимо от публичните обяснения и послания, определени политически партньорства продължават да се възприемат от част от обществото като символ на противоречие.

Пампоров критикува и склонността на политическите формации да подценяват общественото недоволство, като същевременно запазват увереността, че собствените им послания са правилни.

„И спрете да се гледате влюбено в огледалото, а чуйте поне веднъж какво ви се говори от непредубедените колеги (защото има такива)“, пише още той.

Според тази негова позиция политическата криза не може да бъде преодоляна само чрез смяна на комуникационната стратегия или на хората, отговорни за предизборните кампании, а е необходим преосмисляне на отношенията с избирателите, както и готовност да бъдат признати допуснатите грешки.

Украйна, Иран, Венецуела и Газа: критика към двойните стандарти

Пампоров признава трагедията на войната в Украйна и необходимостта от подкрепа за украинците, но поставя и въпроса за последователността на политическите позиции по отношение на международните конфликти.

„Нямате принципи, ако те се определят на принципи за „наши“ и други за „ваши““, пише той.

В този контекст социологът акцентира върху избирателното отношение към действията на големите международни играчи и посочва Украйна, Иран, Венецуела и палестинците в Газа като примери за теми на военен конфликт, по които според него трябва да се прилагат еднакви морални критерии.

Позицията му е пряко насочена срещу възприемането на международната политика през строго разделение между приятелски и враждебни държави, без последователна оценка на конкретните действия.

„Грантаджии“, „копейки“, „елфи“ и „орки“ – езикът на политическото разделение

Пампоров обръща сериозно внимание на езика, използван в политическия дебат – взаимните обиди и унизителните определения не помагат за разбирането на обществените нагласи, а задълбочават разделението.

„Не може да се сърдите за „грантаджий“, а да наричате другите копейки; не може да се смятате за елфи, пък другите да са орки“, пише още социологът.

С тези думи Пампоров критикува двойния стандарт, при който едни политически етикети се възприемат като неприемливи, а други се използват без притеснение срещу опонентите.

В коментара си той отхвърля и представянето на изборния резултат като неизбежно начало на завръщане към комунистическото управление.

„Прогресивна България не е прогресивна партия, а още по-малко е комунистическа“, заявява Пампоров, като същевременно отправя критика и към претенциите на част от политическите му опоненти да се определят като последователни либерали.

„И спете спокойно: нито Радев, нито Йотова възнамеряват да ни вадят от НАТО и ЕС“, завършва той.

„Отговорността им сега е двойна и огромна“

Пампоров смята, че изборната победа носи със себе си не само политическо влияние, но и значително по-голяма отговорност, тъй като формацията на Радев ще трябва да докаже, че може да управлява и да отговори на очакванията на избирателите си.

Социологът прави важен исторически паралел с политическата съдба на Иван Костов и Петър Стоянов, за да подчертае колко бързо може да се промени общественото отношение към политиците, когато очакванията не бъдат оправдани:

„Отговорността им сега е двойна и огромна“, пише в заключение Пампоров.

Прочетете тук целия пост на Пампоров:

Чудите се “защо?”, обвинявате “Ганя”, стягате куфарите, защото терминал 2 ви е “като автогара София”.
Е, пак ще го кажа, НЯМА по мразен политик от Костов, а в комплект с Плевналиев, К. Петков, и Борисов събрахте каре седмици. Сложете жокера Пеевски и дори да го опаковате с американски целофан като Форум за ала-бала, си остава “Сглобка”. На парламентарните избори хората гласуваха не толкова “за Радев” колкото срещу липсата на морален интегритет и срам сред тези и близкият им кръг от -лози, -ици и -лизатори.
Преспете. Успокойте се и сменете ПР-а и изборните си “ескперти”. И спрете да се гледате влюбено в огледалото, а чуйте поне веднъж какво ви се говори от непрудубедените колеги (защото има такива).
Съдбата на Украйна е трагична (несъмнено) и героите заслужават подкрепа. Но не може Украйна да ви е знаме, когато мълчите за американската агресия в Иран и Венецуела или за палестинския геноцид в Газа. Нямате принципи, ако те се определят на принципи за “наши” и други за “ваши”.
Не може да се сърдите за “грантаджий”, а да наричате другите копейки; не може да се смятате за елфи, пък другите да са орки. Тук не е Москва. Но не е и Киев, а още по-малко Вашингтон. И да, няма по-тъпо изказване от това, че от утре ще сваляте пак “комунягите”, защото Прогресивна България не е прогресивна партия, а още по-малко е комунистическа. Но така де, и вие не сте либерали (боли, знам, но е тъжен факт.). Наздраве! (Комуто от радост, комуто от мъка). Животът продържава и утре сме на работа, и трябва да се гледаме в очите.
И спете спокойно: нито Радев, нито Йотова възнамеряват да ни вадят от НАТО и ЕС. Не защото са бели и добри, а защото “келепир има в тая работа”. Така че радвайте се – отговорността им сега е двойна и огромна, подобно на онази, която превърна Костов и Стоянов в политически трупове (ох, да, знам, вие сте адвент-адепти и чакате възкресението им). Така че извинете ме за откровенността. Дължи се на моята неопитност и младост (все пак съм набор със младежите от загубилата двойка).